Оборският тор е основен отпадъчен продукт при отглеждането на животни във ферми. Когато казваме оборски тор, всъщност се има впредвид изпражненията, урината, постелята (слама) и неизядени части от храната на селскостопанските животни – крави, телета, коне, свине, овце и кози.
Поради факта, че в България е най-разпространено говедовъдството, когато казваме „оборски тор“ ние имаме впредвид говежди оборски тор. Затова в следващите редове ще говорим преди всичко за него. Ако искате да получите по-подробна информация за използването на конски тор, овчи тор или свински тор, моля посетете техните страници.
За торене се изполват два вида оборски тор – полу-угнил и угнил (прегорял). Полуразложеният говежди тор се използва за основно наторяване на почвата през есента, непосредствено преди дълбоката оран, като той увеличава съдържането на органика, хранителни минерални вещества , подобрява структурата и влагозадържането ?. Угнилия оборски тор може да се внася в почвата освен през есента и през пролетта.
Важно е да направим разграничение между оборски тор и компост. Последният се получава при контролирано разлагане (угниване , декомпостиране) на органични отпадъци, в това число и оборски тор, спазвайки стриктно определени параметри – съотношение въглерод/ азот, влажност, аерация и др. Процеса на разлагане на оборския тор обичайно е неконтролиран.
Норма за наторяване с оборска тор
В зависимост от типа и състоянието на почвата, ориентировъчно, ако се ползва полуугнил тор се тори с 3000 – 5000 литра на декар, ако се тори един път на 3-4 години. При ежегодно торене се влагат 1 до 2 кубика на декар. При угнилия (прегорял) тор стойностите са малко по-малки – 3000-3500литра на декар.
Съхраняване на оборска тор
Всички стопани на ферми са задължени да съхраняват оборския тор в специални торохранилища. За съжаление това рядко се спазва от фермери с три, четири или пет крави, или десет овце.
Ако обортският тор се съхранява правилно и се контролира неговото угниване, то той се превръща в компост.
Предимства при торене с оборска тор
- Добре съхраняваният оборски тор съдържа всички важни за растенията микро и макро елементи – азот, фосфор, калий, манган, магнезий, цинк и др
- Оборският тор съдържа редица стимулатори на растежа (ауксини, хормони, витамини, ензими) , както и въглехидрти (захари, целулоза), които влияят върху плодородието на почвата.
Недостатъци при торене с оборска тор
- Неправилното съхранение на оборския тор рефлектира в загуба на органика, понякога до 50 – 60%.
- Неправилното съхранение или торенето с пресен тор може да доведе до замърсявания на подпочвените води със заразни организми, патогени и нитрати
- Съществува опасност, при торене с големи количества оборски тор, да се получи натрупване на нитрати, обичайно в зеленчуци
- В различните стопанства торът се съхранява по различен начин, с различна грижа. Това влияе върху качеството и състава му
- Липсата на познания за съхранението на оборския тор (аерация, разбъркване, влага) от стопаните води до занижено качество – много пъти торът е оставен направо на полето, при което дъждовете и снеговете „измиват“ много от хранителните му вещества
