Компостиране е контролиран биологичен процес, при който бактерии, гъбични, актиномицети, протозои и други аеробни микроорганизми разграждат органични отпадъци и материали, като листа, слама, оборска тор, обелки от зеленчуци, дървени стръготини и ги превръщат в почвоподобен хомогенен материал, наричан компост. Най-важните фактори, които оказват влияние върху качеството на компоста и следва да се се следят и контролират за да се получи качествен компост са:
- Съотношение на въглерод към азот (30:1),.
- Разнообразие на влаганите органични отпадъци. Вашият компост не е купчина умряла материя. Той е жива еко система , в която безброи микроорганизми, бръмбъри, мравки и червеи вършат своята работа за да произведат за вас един богат на хранителни вещества и хумус компост. Важно условие за да ги улесните е да им осигурите разнообразие от органични материали (отпадъци). Те условно се делят на „зелени“ (такива богати на азот – N), „кафяви“ (богати на въглерод – C) и други хранителни отпадъци (например натрошени черупки от яйца). Друго условие е да спазите точно указаното съотношение C:N = 30:1. По този начин ще получите един богат и балансиран на хранителни вещества компост.
- Температура (в рамките на 32-60 градуса по Целзии). Ако сте спазили всички изложени тук принципи, то още в първите 12 до 24 часа влагането на органичните материали в компостер или изграждането на компостиращ куп, температурата ще се повиша до 60 дори 65 градуса по Целзии. Това е резултат от бурната дейност на аеробноте микроорганизми, който консумират кислород и освобождават въглероден двуокис и топлина. Тази температура може да се задържи от няколко дни до няколко седмици. Благодарение на тази температура се унищожават семената на плевелите и патогенните организми, ако е влаган оборски тор.В края на тази фаза на компостиране се получава „пресен компост“. При следващата, последна фаза температурата бавно спада до около 30 градуса и тогава ние казваме че имаме „узрял компост“ тази фаза може да трае и от десет седмици до няколко месеца.
- Влажност на влаганите материали – 40-60%. Влагата е необходима за процеса на компостиране. Ако обаче тя е над тези стойности, то процеса може да се превърне на анаеробен, т.е. да „задушите“ купа или компостера. Наличието на порозионни материли като сламата до голяма степен решава този проблем.
- Размер на частиците на влаганите органични отпадъци и материали. Колкото частиците са по-малки, толкова по-лесно се разграждат, т.е. вие получавате по-бързо компост. Трябва обаче да внимавате за да не се получи „паста“ от органични орпадъци, защото тогава ще нарушите достъпа на кислород до купа и аеробните микроорганизми няма да могат да свършат своята работа.
- Киселинност на средата (неутрална, около 7)
- Съдържание на кислород (>5%), аерация, порозионност – Микроорганизмите, които разграждат органични отпадъци са аеробни, т.е. за да работят и да се размножават им е необходим кислород. За да го осигурите е необходимо да внасяте в купа материали като слама, дървен чипс и други. Те ще направят купа ви „проветрив“. Освен това е необходимо да обръщате смесените органични отпадъци, особено важно в първите две седмици (обръщайте през ден). Това ще гарантира хомогенност и по-бързо „узряване“ на вашия компост.
Органични отпадъци и материали използвани за компостиране
| Зелени отпадъци | Кафяви отпадъци | Неутрални отпадъци | Забранени отпадъци |
|---|---|---|---|
| Обелки от плодове и зеленчуци | Слама | Обелки от картофи, моркови, банани | Месо и месни производни |
| Стаини и градински растения | Изсушена трева и листа | Развалени плодове и зеленчуци | Млечни продукти |
| Прясно окосена трева или сено | Дървесни стърготини | Хмел, Ядни | Фекали от кучета, котки |
| Пакетчета чай | Сено | Развалени семена | Мазнини |
| Оборска тор | Хляб и Макаронени изделия | Брашно | Химикали |
| Използвано кафе | Нарязана хартия и картон | Тютюневи отпадъци | Цветни, лъскави списания |
| *„Зелени“ oрганични отпадъци, наричаме тези богати на азот (N), а „Кафяви“ органични отпадъци, тези богати на въглерод (C). | |||
Предимства на компоста?
- Компоста е много добър почвен подобрител. Той добавя в почвата органика (органична материя)
- Подобрява почвената структура,
- Съдържа голямо количество микро и макро елементи, като азот, фосфор, и др.
- Редуцира необходимостта от добавяне на торове
- Намалява ерозията.
- За разлика от оборската тор, компоста няма лоша миризма и покрай него не се развъждат мухи и др. летящи насекоми.
Недостатъци на компоста?
- Аеробното компостиране е процес, който изисква или много човешки труд или скъпоструващи машини.
- За да се компостира е необходимо голямо количество земя за разполагане на компост микса.
- Необходимо е внимателно да се следи съотношението въглерод/ азот (25/1)
- Компоста като краен продукт няма неприятна миризма, но в процеса на компостиране се използват органични материали, като оборски тор, понякога утайки и др. които имат неприятна миризма.
- Компостът често съдържа около половината от азота, който има прясната оборска тор.
- Компостът е много по-беден на хранителни вещества от биотора от калифорнийски червеи, наричан още Вермикомпост (Vermicompost) или Лумбрикомпост (Lumbricompost)
Приложение и дозировка на компоста
Curabitur ac iaculis lacus. Quisque ac justo convallis, scelerisque ipsum malesuada, lobortis nunc. Morbi in gravida enim. Vestibulum ante ipsum primis in faucibus orci luctus et ultrices posuere cubilia Curae; Class aptent taciti sociosqu ad litora torquent per conubia nostra, per inceptos himenaeos. Phasellus eu nisi in enim consectetur malesuada. Sed massa nisl, convallis a orci eu, rhoncus facilisis elit. Suspendisse consectetur purus vitae augue bibendum, sit amet ullamcorper lorem dictum. Nullam ultricies neque eget tellus dignissim, et rutrum felis elementum. Suspendisse potenti. Aliquam mattis lacinia viverra. Maecenas consectetur dignissim convallis. Maecenas sed eros facilisis elit ullamcorper dapibus. Fusce et purus quis risus eleifend dignissim. Nulla id ipsum feugiat, condimentum sem vel, ullamcorper metus. Aliquam pellentesque ante non libero ornare feugiat nec eu justo.
