Биоторове или органични торове? Какви са разликите?

Това е един много често задаван въпрос от любителите градинари. Отговора на този въпрос и основната разлика се крият в названията. Биоторът е органичен тор, които съдържа живи микроорганизми в себе си. В следващите редове ще се опитаме да хвърлим светлина върху основните био и оргнични торове.

Органичните торове като цяло се произвеждат от растения, животни или са минерали. Някои от тях могат да съдържат значителни количества от само от едино от важните хранителни вещества, такъв е примера с фосфора в костното брашно, но в повечето случаи съдържат и други допълнителни микроелементи. Понякога, градинарите ползват някои торове за да добавят органична материя в почвата, която да подобри нейната структура или Като неписано правило органичните торове освобождават около половината от техните хранителни вещества още през първия сезон, а останалата част се освобождава бавно през следващите години.

Биоторовете както се вижда от името им съдържат живи микроорганизми. Те се добавят в почвата за поддържане и увеличаване на почвеното многообразие на микроорганизми, което спомага за по-бързото усвояване на хранителните вещества особено в топло време, когато те са по-активни.

Oрганични торове и биоторове на базата на растения

• Алфа-алфа биотор: Произвежда се като растения алфалфа се пресират под налягане и се правят на пелети (гранули). Този органичен тор е полезен заради азота и калия (около 2% от всеки), както и малките количества минерали и стимуланти на растежа.
• Компост – една от най-важните ползи е добавянето на органика (органична материя) към почвата. Съдържа голямо количество микроорганизми. Количествата хранителни вещества, които има в градинския компост са доста органичени, затова често за повишаване на хранителната му стойност се добавят кравешки, конски или друг вид естествен тор. Повече за това как да си направите сами градински компост, може да намерите на страницата ни „Компост и компостиране“
• Глутеново брашно от зърно – този органичен тор съдържа 10 процента органичен азот. Прилага се само на вече развити растения, защото възпрепятства развитието на семената. Повечето производители препоръчват да се остави време от 1 до 4 месеца преди да се посеят културите.
• Семена от памук – този гранулатен органичен тор е много богат на азот (около 6%) и на калий (около 1,5%). Важно е когато се ползва да се търси такъв от био памук.
• Келп – органичен тор, произвеждан от водорасли. Може да го намерите както в прахообразна, така и в течна и гранулатна форма (пелети).
• Соев гранулиран органичен тор – добиван от зърната на соята, той е ценен най-вече заради високото съдържание на азот (7%) и фосфор (2%). Също като алфалфа , той е особено полезен при отглеждането на култури, които обичат азот, като розите например.
• Биохумус, хумати, хуматни киселини – това са органични съединения, често асоциирани с компоста. Биохумуса е широко рекламиран заради способноста му да увеличава микробиологичната активност на почвата, да подобрява нейната структура и да подсилва развитието на кореновата система на растенията. Стойностите на N-P-K в този биотор обичайно не са високи, но затова пък са в изключително лесна за усвояване от растенията форма. Биохумуса се счита и за биостимулант, които спомага за увеличаване и балансиране на микробиологичното разнообразие и живот в почвата.

Органични торове и биоторове на животинска основа.

Всички животни, риби и птици доставят органичен тор, който помага на растенията да се развиват. Повечето органични торове от тази категория са богати на азот, така необходим за развитието на листната маса на растенията. Следните биоторове са най-популярните и най-използваните:

• Екстременти – в повечето случаи животинските екстременти доставят повече органична материя, която подобрява свойсвата на почвата. Нивата на хранителните вещества обичайно не са много високи, макар че има и изключения като пилешкия органичен биотор, който има високо съдържание на азот, но пък той не е препоръчително да се използва пресен, защото може да изгори растенията. Този тип биотор е познат сред нашите баби и дядовци като „прегорял“.

• Вермикомпост – или както е популярен сред градинарите биотор от калифорнийски червей. При производството на този биотор, калифорнийските червеи се хранят със смес от растителен компост и тор от преживни животни, най-често кравешки или конски. Преминавайки през храносмилателния тракт, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт се счита за един от най-добрите обогатители на почвата, балансиран откъм хранителни вещества, наситен със стимуланти на растежа и изключително богат на полезни микроорганизми. Биоторът от калифорнийски червеи е около 15 пъти по-богат на хранителни вещества от „прегорелия тор“. Подобрява структурата, аерацията и влагозадържането. Изключително широко използван за направата на торо-почвени смеси. Обичайно се смесват 1 обемна част биотор с 3 до 4 части градинска пръст.

• Гуано от прилепи или морски птици – обичайно този биотор идва в прахообразна или гранулирана форма и е известен с високите си нива на органичен азот (10 до 12 %). Освен него гуаното от прилепи съдържа около два процента фосфор и няма калий, докато гуано от морски птици съдържа 10 до 12 процента фосфор и около 2 процента калий. Цитираното високо съдържание на азот може да изгори младите растения, затова следва да се използва много внимателно. Този тип органични торове, по разбираеми причини, са по-скъпи от биоторовете от преживни животни.

• Животинска кръв на прах – обичайно е произвеждана от изхвърлени животни или събирана от кланници. Този тип органичен тор е богат на азот (около 14%) и съдържа доста микроелементи, като желязо например. Азотолюбивите, листни растения, като марулите например, се повлияват изключително добре от този органичен тор. Поради произхода си, той е известен и с това, че отблъсква елени, но пък може да привлече кучета и котки, които да ровят в насажденията и по този начин да унищожат растенията.

• Костно брашно – добивано от костите на животни и риби. Този органичен тор е популярен заради високото си съдържание на фосфор (около 11 процента) и калции (22 процента). Обичайно се прилага в прахообразна форма на кореноплодни растения. Той също така съдържа 2 процента азот и доста микроелементи. Поради естеството си обаче може да привлече гризачи в насажденията.

• Биотор от рибни субпродукти, рибно брашно, рибна емулсия – произвежда се от ферментирали рибни остатъци. Много ценен от градинарите комплексен биотор (5-2-2), независимо от миризмата си. Когато е разреден с вода е много ефективен към новопосадени растения или посадъчен материал. Хидролизираното рибно брашно има високо ниво на органичен азот (12 %). Ообичайно се смесва с вода и се пръска върху листната маса на растенията. Този биотор съдържа и голямо количество фосфор. Възможно е и да се влага в почвата. Някои продукти комбинират рибно брашно с келп за добавяне на хранителна стойност и стимуланти на растежа.